Обществото ни абдикира от проблемите с насилието
Причината не е, че сме неприятни хора, а тъй като знаем, че няма да има последствия * Когато децата са били унижавани, след това те дискриминират останалите
- Г-н Игов, изненада ли ви бруталното ликвидиране във Варна, осъществено от 14-годишно момче?
- Странното е, че не ме изненада. Миналата година да вземем за пример имаше две убийства, осъществени от деца. Вярно е, че не бяха толкоз брутални и по толкоз непосилен за жертвата метод. Тук мога да споделя нещо от персоналния си опит. Преди години работех с малолетно момче, който беше физическият причинител на убийството на клошарка в столичен квартал. В настоящия случай във Варна ми беше много неприятно да видя мнения, че децата са роми и по тази причина няма какво друго да чакаме.
- Затова ви попитах дали случилото се ви изненадва. Много хора си споделят, че това е предстоящо от роми. Това оневинява ли ги по някакъв метод?
- В никакъв случай. При историята от преди години ставаше дума за момчета от доста прилични фамилии, не бяха от малцинствата. Просто бяха решили да се вършат на скинари и да изкарат ненавистта си върху някой различен. Дискриминационните настройки, желанието да унижиш и нараниш някой различен се среща при хора, които имат ниско самочувствие и нестабилна самокритика. Ако се сетите, най-големите митинги против приемането на мигранти бяха в някогашните социалистически страни. Едно от обясненията ми за какво в юношеска възраст се случват такива дейности е подражанието и че тези деца са израснали в нападателна среда. Поради тази причина тяхното самочувствие и самокритика са извънредно ниски. И с цел да могат по някакъв метод да се почувстват по-добре, демонстрират дискриминация. Има доста такива проучвания в обществената логика на психиката, които потвърждават, че когато хората са унижавани, са по-склонни да бъдат дискриминативни към други хора. Знаете какъв брой е комплицирана възрастта на юношеството, когато не си наясно кой си, кои са приятелите ти, не знаеш какво искаш от живота. Затова ролята на възрастните, на учебното заведение е извънредно значима. От една страна, обществото ни върви напред, сякаш ставаме по-цивилизовани, в това време насилието против деца и сред деца продължава да го има. Проследете и какво се случва в този момент с прословутата Истанбулска спогодба. Всички разногласия се въртят към това дали да приемем този акт, който е целесъобразен, а никой не обръща внимание на това да си поправяме личните закони. Така че този документ няма да оправи както законодателството ни, по този начин и да реши казуса с насилието. Миналата година бях поканен на съвещание на комисията на младежта и спорта. Идеята беше да се съберат специалисти и те да предложат промени в законодателството. Моето предложение беше да се одобри антибулинг закон. Такъв има в доста страни по света и е потвърдено, че насилието понижава с 10% още първоначално след приемането му. Тогава обаче предлагането не бе признато. У нас има пет министерства, които са свързани с работата с деца. В тях има десетки институции, които са задължени да работят с деца с проблематично държание. Хаосът обаче се задълбочава. Затова е належащо такова законодателство, което да помогне за оправянето с деца с проблематично държание. Ние нямаме обща осведомителна система, от която да разбираме противообществените прояви на подрастващите. Децата от Варна не са посещавали въобще учебно заведение. Това значи, че са били рисков контингент. Само 20% от случаите на принуждение на попаднали деца в медицински заведения и поликлиники са регистрирани. По света това е наложително. У нас няма механизъм, с цел да се знае какво се случва с тях. Защото истината е, че тези, които демонстрират принуждение, в действителност са били обект на такова. У нас обаче някои считат, че е по-добре да закърпваме закони, които в действителност са неработещи. Големият обществен психолог Олпорт от екипа на Кенеди, който е главната движеща фигура в приемането на антидискриминационните закони през 60-те години на предишния век, споделя, че с насилието няма по какъв начин да се оправим единствено с мероприятия, а единствено посредством законодателство. Така че всичко, за което приказваме, ще продължи да се случва, в случай че нямаме виновни възрастни и политици, които да схванат, че без въвеждане на правила децата ще живеят в неопределена среда. Тези деца в тази ситуация също са жертва. У нас вършим следното - когато се случи нещо трагично, започваме да разнищваме този случай, а забравяме какво се случва зад него. След това обаче забравяме за всичко. Затова желая да излезем от тези неща. Много хора евентуално са били очевидци на първия побой.
- Доколко в действителност обществото ни е сензитивно към насилието?
- Не се намесваме, когато виждаме, че се случва нещо сходно, не тъй като сме неприятни хора, а тъй като си споделяме, че няма да има последствия. Всеки е абдикирал, чувствайки неустановеност. В същото време всичко е в нашите ръце.
- Не мога да не запитвам и за другата огромна тематика от тези дни - казусът с измъчваните деца в дома в Габрово. От години се знае тази обстановка, с цел да се стигне чак в този момент някой да снима, за какво?
- Много е комплицирана обстановката, в случай че би трябвало да погледнем нещата задълбочено. Първо би трябвало да изтъкнем, че никой не е учил тези дами да работят с деца с тежки психологични проблеми и умствена назадничавост, те не знаят по какъв начин да се оправят. Второ - извънредно ниско платени са. Това не може да ги оправдае, несъмнено. Обстановката в тези домове беше извънредно мизерна преди години.
- Сега обаче домовете са с по-добра фасада, само че вътре обстановката е същата. Защо нищо не се трансформира?
- Така е. Просто никой не е планувал пари за хората, които ще се грижат за тези деца. И по този начин отиват инцидентни и необучени хора. Трябва да мислим по-глобално. Директорите пък нормално си затварят очите пред тези неща.
- Какво следва от тук насетне?
- Просто не би трябвало да мислим на парче, а по какъв начин стратегически да се случват нещата. Когато не можеш да хванеш логическата им връзка, някъде те ще се издънят. А тогава даже представихме план за закон, само че решиха, че ще е прекомерно комплицирано да го одобряват. Много е елементарно да си обясняваме нещата с това, че нещо е осъществено от роми, че по този начин е България. А у нас има хора, които могат да се оправят с тези проблеми.
Визитка:
Иван Игов е роден във Варна
Завършил е логика на психиката в Софийския университет и е специализирал консултативна логика на психиката
Повече от 25 години работи като учебен психолог. Автор е на държавните стандарти за образование по логика на психиката в междинното обучение, както и на доста публикации, книги и учебници
Виж всички публикации от Яна Йорданова-->
- Г-н Игов, изненада ли ви бруталното ликвидиране във Варна, осъществено от 14-годишно момче?
- Странното е, че не ме изненада. Миналата година да вземем за пример имаше две убийства, осъществени от деца. Вярно е, че не бяха толкоз брутални и по толкоз непосилен за жертвата метод. Тук мога да споделя нещо от персоналния си опит. Преди години работех с малолетно момче, който беше физическият причинител на убийството на клошарка в столичен квартал. В настоящия случай във Варна ми беше много неприятно да видя мнения, че децата са роми и по тази причина няма какво друго да чакаме.
- Затова ви попитах дали случилото се ви изненадва. Много хора си споделят, че това е предстоящо от роми. Това оневинява ли ги по някакъв метод?
- В никакъв случай. При историята от преди години ставаше дума за момчета от доста прилични фамилии, не бяха от малцинствата. Просто бяха решили да се вършат на скинари и да изкарат ненавистта си върху някой различен. Дискриминационните настройки, желанието да унижиш и нараниш някой различен се среща при хора, които имат ниско самочувствие и нестабилна самокритика. Ако се сетите, най-големите митинги против приемането на мигранти бяха в някогашните социалистически страни. Едно от обясненията ми за какво в юношеска възраст се случват такива дейности е подражанието и че тези деца са израснали в нападателна среда. Поради тази причина тяхното самочувствие и самокритика са извънредно ниски. И с цел да могат по някакъв метод да се почувстват по-добре, демонстрират дискриминация. Има доста такива проучвания в обществената логика на психиката, които потвърждават, че когато хората са унижавани, са по-склонни да бъдат дискриминативни към други хора. Знаете какъв брой е комплицирана възрастта на юношеството, когато не си наясно кой си, кои са приятелите ти, не знаеш какво искаш от живота. Затова ролята на възрастните, на учебното заведение е извънредно значима. От една страна, обществото ни върви напред, сякаш ставаме по-цивилизовани, в това време насилието против деца и сред деца продължава да го има. Проследете и какво се случва в този момент с прословутата Истанбулска спогодба. Всички разногласия се въртят към това дали да приемем този акт, който е целесъобразен, а никой не обръща внимание на това да си поправяме личните закони. Така че този документ няма да оправи както законодателството ни, по този начин и да реши казуса с насилието. Миналата година бях поканен на съвещание на комисията на младежта и спорта. Идеята беше да се съберат специалисти и те да предложат промени в законодателството. Моето предложение беше да се одобри антибулинг закон. Такъв има в доста страни по света и е потвърдено, че насилието понижава с 10% още първоначално след приемането му. Тогава обаче предлагането не бе признато. У нас има пет министерства, които са свързани с работата с деца. В тях има десетки институции, които са задължени да работят с деца с проблематично държание. Хаосът обаче се задълбочава. Затова е належащо такова законодателство, което да помогне за оправянето с деца с проблематично държание. Ние нямаме обща осведомителна система, от която да разбираме противообществените прояви на подрастващите. Децата от Варна не са посещавали въобще учебно заведение. Това значи, че са били рисков контингент. Само 20% от случаите на принуждение на попаднали деца в медицински заведения и поликлиники са регистрирани. По света това е наложително. У нас няма механизъм, с цел да се знае какво се случва с тях. Защото истината е, че тези, които демонстрират принуждение, в действителност са били обект на такова. У нас обаче някои считат, че е по-добре да закърпваме закони, които в действителност са неработещи. Големият обществен психолог Олпорт от екипа на Кенеди, който е главната движеща фигура в приемането на антидискриминационните закони през 60-те години на предишния век, споделя, че с насилието няма по какъв начин да се оправим единствено с мероприятия, а единствено посредством законодателство. Така че всичко, за което приказваме, ще продължи да се случва, в случай че нямаме виновни възрастни и политици, които да схванат, че без въвеждане на правила децата ще живеят в неопределена среда. Тези деца в тази ситуация също са жертва. У нас вършим следното - когато се случи нещо трагично, започваме да разнищваме този случай, а забравяме какво се случва зад него. След това обаче забравяме за всичко. Затова желая да излезем от тези неща. Много хора евентуално са били очевидци на първия побой.
- Доколко в действителност обществото ни е сензитивно към насилието?
- Не се намесваме, когато виждаме, че се случва нещо сходно, не тъй като сме неприятни хора, а тъй като си споделяме, че няма да има последствия. Всеки е абдикирал, чувствайки неустановеност. В същото време всичко е в нашите ръце.
- Не мога да не запитвам и за другата огромна тематика от тези дни - казусът с измъчваните деца в дома в Габрово. От години се знае тази обстановка, с цел да се стигне чак в този момент някой да снима, за какво?
- Много е комплицирана обстановката, в случай че би трябвало да погледнем нещата задълбочено. Първо би трябвало да изтъкнем, че никой не е учил тези дами да работят с деца с тежки психологични проблеми и умствена назадничавост, те не знаят по какъв начин да се оправят. Второ - извънредно ниско платени са. Това не може да ги оправдае, несъмнено. Обстановката в тези домове беше извънредно мизерна преди години.
- Сега обаче домовете са с по-добра фасада, само че вътре обстановката е същата. Защо нищо не се трансформира?
- Така е. Просто никой не е планувал пари за хората, които ще се грижат за тези деца. И по този начин отиват инцидентни и необучени хора. Трябва да мислим по-глобално. Директорите пък нормално си затварят очите пред тези неща.
- Какво следва от тук насетне?
- Просто не би трябвало да мислим на парче, а по какъв начин стратегически да се случват нещата. Когато не можеш да хванеш логическата им връзка, някъде те ще се издънят. А тогава даже представихме план за закон, само че решиха, че ще е прекомерно комплицирано да го одобряват. Много е елементарно да си обясняваме нещата с това, че нещо е осъществено от роми, че по този начин е България. А у нас има хора, които могат да се оправят с тези проблеми.
Визитка:
Иван Игов е роден във Варна
Завършил е логика на психиката в Софийския университет и е специализирал консултативна логика на психиката
Повече от 25 години работи като учебен психолог. Автор е на държавните стандарти за образование по логика на психиката в междинното обучение, както и на доста публикации, книги и учебници
Виж всички публикации от Яна Йорданова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ